2 Samuel 3
1 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.
2 На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама;
3 втори — Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;
4 четвърти — Адония, син от Агита; пети — Сафатия, син от Авитала;
5 шести — Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.
6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом.
7 А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“
8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях.
9 Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел:
10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“
11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“
13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно — ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“
14 След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“
15 Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш.
16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар.
18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: „Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.“
19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин.
20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него.
21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.
22 И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир.
23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“
24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл?
25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“
26 Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това.
27 Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана — навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил.
28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син.
29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“
30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му.
32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него.
33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир?
34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани — ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.
35 Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“
36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.
37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя.
38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил?
39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“